РАЗГРА̀ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; разгра̀ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. За птица, обикн. гарван, врана и под. — започвам да грача; разграквам се. Гъските се разграчиха към два часа след полунощ. Й. Йовков, ЧКГ, 185. По-едно време забелязваме — едри черни гарвани с разперени криле се вият над едно място в полето. Разграчат ли се, сякаш си дават команди, спускат се изведнъж на земята. Й. Вълчев, Б [еа].
2. Прен. Разг. Започвам силно да говоря, да викам; развиквам се, разкрещявам се, разграквам се. Когато чиновникът посегна да затвори вратата, жените се разграчиха.